Тодор Тодоров
Психотерапия

Психотерапията е процес на целенасочена работа за преодоляване на емоционалното и психологическо страдание на личността. Психотерапевтичната работа се планира още в етапа на първите консултации със специалиста, където отчасти ставя ясна и индивидуалната проблематика. Договорът /по-скоро устен/ между терапевта и клиента става основната рамка, в която се движи процесът на психотерапия. Психотерапия е лечение чрез взаимодейстие  със специалист-психотерапевт, който  е обучен да слуша и мисли откликвайки предимно на емоционалните потребности на клиента. В хода на терапията човек е в състояние постепенно да преосмисли и да види по нов начин съществени аспекти от своя живот, като близостта и общуването, професионалната си реализация, начинът, по който възприема себе си и реалността в неговото актуално ежедневие и да научи повече за своите истински желания и потребности, да допълни и обогати представите си за самия себе си, и заобикалящия го свят.  Целта е постепенно да се достигне до едно по-дълбоко разбиране за нашето поведение и мотивация, как те са се  оформили като такива, за какво са ни помагали, какви психологически затруднения предизвикват сега и какви варианти за промяната им биха могли да се изградят в процеса на психотрапия.

Психотерапията е процес и като такъв изисква по-сериозен ангажимент от страна на клиента и терапевта за да бъдат постигнати целите, които двамата са си поставили. Условното разграничение, което може да бъде направено е краткосрочна и дългосрочна психотерапия. За краткосрочна терапия говорим, когато се планират до около 20 сесии /или около 5-6 месеца/ за постигане на поставените цели. Дългосрочната психотерапия може многократно да надвиши рамката на краткосрочната.

Естествено е при едната и при другата целите които се поставят да са различни. При краткосрочната терапия целите са по-скоро да се живее по-добре въпреки затрудненията, при дългосрочните е задълбочено изследване на причините в динамика, тяхното разбиране и осъзнаване, с което се променя и актуалното страдание.

Групи за личностно развитие

Групите за личностно развитие са начин човек в защитена обстановка да разшири знанията за различни апекти от своята личност - поведения, мисли, чувства, преживявания, взаимоотношенията с другите и да експериментира овладяването на алтернативни модели на поведение, там където има тази нужда. Групата по своята същност се явява проекция на обществото, семейството или общност, в която човек преразглежда своите преживявания и взамоотношения със себе си и другите. Този формат за взаимодействие може да се използва за различни цели:

  • психотерапевтични групи за справяне с различни психологични разстройства и проблематики
  • групи за насърчаване и усъвършенстване на личностната автономност
  • тематични групи свързани с обичайни затруднения в жизнения път на личността - партньрски, родителски, професионални и т.н.
  • групи за себепознание и развитие 
Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg